Митове за добрите алпийски джуджета от Швейцария!

Митове за добрите алпийски джуджета от Швейцария!

| | Брой прочитания: 4129

31.07.2017

Перлата на Алпите без съмнение е богатата им природа, буквално простираща се в небесата. Тази планинска верига прелива от скъпоценности – изобилието от лековити билки, животинските обитатели, швейцарското сирене и милите хора, избрали красивия и спокоен алпийски живот.

 

Днес обаче ще върнем времето назад, като поизтупаме книгата със златни шевици и корици, за да разкрием древни митове и легенди за Алпите.

 

Швейцария е страна, която умът ни асоциира с  романтична природа, добри нрави и честни сърца. И като доказателство за това местните хора все още разказват митове и легенди за напълно съответстващи герои на тези ценности.

 

Това са добрите джуджета от Алпите, или „малките хора от хълма“.

 

В легендите те са описани като жизнерадостни, усмихнати и щедри същества, които се грижат за селското стопанство и отглеждането на овце. Придвижват се, яздейки дивите овце по хълмовете, и често показват щедростта си като оставят за бедните деца горски плодове и ароматно сирене. Сиренето на джуджетата е вълшебно – щом бива подарено на друг и се отреже парченце от него, питата пораства отново. Но ако собственикът му се прояви като лаком и изяде цялата пита, ще изгуби магическото сирене.

 

Джуджетата са символ за състрадателност и щедрост, но една легенда за „Отказания подарък“ говори, че е минало време докато хората се убедят в това.  

 

В нея се разказва как една вечер джудже се спуснало от кестеновата гора в селцето Уолчуил, за да посети къщата на бедна жена. Подканило я да излезе и да го последва към много специално място. Жената се съгласила и двамата се запътили в гората. Вървели, вървели докато се озовали пред една пропукана скала. Влезли в пукнатината ѝ и там се разкрила великолепна зала, в която ги чакала кралицата на джуджетата. С нейните сили тя извършила магически ритуал, за да помогне на клетата жена. Веднага след това кралицата  изчезнала безследно. Докато джуджето съпровождало жената обратно до селото, сложило в престилката ѝ скъпоценен подарък, като я помолило да не го поглежда, преди да стигне в къщата си. В момента, в който джуджето изчезнало, тя се осмелила да надникне в престилката си и видяла няколко черни въглена. Възмутена, ги изхвърлила на земята, като оставила само два, за да докаже на мъжа си случилото се. Побързала да се прибере у дома и веднага  ги  показала на мъжа си. Но какво да види  за нейно учудване въглените започнали да блестят на къщната светлина, а съпругът ѝ прихнал от радост. Оказало се, че въглените се били превърнали в скъпоценни камъни. Жената веднага си спомнила за останалите въглени, които изхвърлила, и тичешком се върнала в гората да ги открие, но не намерила нито един. Съжалила за съмненията си към добрите джуджета и от този момент винаги разказвала за тях с добро.

 

От девет планини в десета местните хора с радост разказват и историята за „Вълшебната торбичка“, която доказва как състраданието и щедростта са най-присъщи на джуджетата.

 

Навремето беден селянин стоял до едно дърво, молейки се за залък храна. Алпийско джудже се появило изненадващо от гората и забелязало мъжа. Подарило му своята кесия с думите „Не се притеснявай, в нея винаги ще намериш храна и вода. Но запомни – никога не поглъщай абсолютно всичко и винаги споделяй с нуждаещи се!“. Така и станало. Когато човекът бръкнал в торбичката, намерил хляб, сирене и вино. Нахранил се обилно, а торбичката се напълнила отново с храна. Така той не гладувал до края на живота си и с умиление си спомнял за доброто дело на джуджето от Алпите.

 

От уста на уста се разгласява и поговорката „При буря джудже у дома настани, двойно ще ти благодари!“.  Легендата, свързана с нея, учи на гостоприемност, топлота и най-важното – винаги да се прави добро и да се отвръща със същото!

 

Тя разказва как джудже се разхождало по алпийските хълмове и изведнъж започнала страшна буря. То минало през различни къщички, като чукало на всяка, с надеждата някой да го приюти. От врата на врата джуджето стигнало до къщата на едно бедно семейство. Отворил му овчар и с радост му предложил и малкото, което има. Гостили го с хляб и сирене и го настанили в топла стая. Когато бурята отминала, джуджето напуснало дома на овчаря с безкрайни благодарности към него и семейството му и се отправило към върха на планината. На следващия ден цялото село било застрашено отново от силна буря. Потоци вода се изсипвали по хълмовете, а огромна скала се отчупила и спуснала от върха на планината право към селото. Овчарят и жена му стоели изплашени пред дома си, чудейки се как да се спасят от прииждащите вълни. Тогава те забелязали в средата на потока приближаващо се парче скала, яхнато от джуджето, така сякаш управлявало шейна. Преди огромната вълна да помете къщата, джуджето успяло да я загради с парчето скала и така къщата останала невредима, а  семейството се спасило.

 

Днес дори и да не зърнем джудже сред алпийската природа, можем да бъдем сигурни, че ще усетим магическата сила на това място от лековитите му билки. Обогатени с естествената сила на алпийските билки са Herbitussin билкови пастили – с букет от билки и етерични масла.

 

Herbitussin. Вдъхновени от швейцарските монаси!