История първа за това как се мерят близки отношения

История първа за това  как се мерят близки отношения

| | Брой прочитания: 2591

12.01.2018

Дойде зимата и в гората заваля. Заедно със снега излезе сииилен вятър и пощипващо по бузките застудя!

 

-          Голяма скука – тропна с крак теленцето и както беше по раирана пижама, скочи бързо през вратата и започна босо в снега да джапа:

 

-          Еднаа, двеее, трии...

 

Теленцето вече можеше да брои и въпреки снега и студа, реши да продължи:

 

-          Чееетири, пееет...

 

Аха да джапне в пряспа номер “Шеест” и на няколко крачки от целта му вратата се отвори.

 

-          Какво правиш? – попита съседското мече.

 

-          Ами, ти живееш ето тук, а пък аз съм ето там! А щом ти си тук, а аз съм там, значи сме съседи и понеже ми е скучно реших да измеря колко точно са ни близки съседските взаимоотношения. – отговори горското теле.

 

-          Шеест, сееедем – приближаваше се то все повече към прага на съненото мече!

 

-          ДЕСЕТ! – обяви телето – нашите съседски отношения са близки точно десет крачки на едно теле...

 

-          Да-да, много моля! Че къде се чуло и видяло отношения с крачки да ги мерят?! – сопна се мечето – Аз у дома имам дълга летва, бас ловя, че премерени с нея, отношенията ни ще станат наполовина по-близки! – шмугна се в хралупата мечето и остави в пряспа номер десет телето!

 

-          Ето! – не след дълго се показа пак на прага – Ще премерим отношенията отново, този път с по-голяма близост! – и започна с летвата да смята – Еднааа, двее, триии...Точно четири летви... Аз и ти, оказва се, сме в много по-близки съседски отношения. Близки – колкото четири дълги летви! – каза с гордост мечето.

 

За да се знае от всички, двамата горски съседи решиха да направят от дългата летва табела и на нея с еййй такива големи букви да пише:

 

Горски съседи в много близки отношения – на десет крачки или четири летви!”

 

 

Табелата я сложиха по равно – между двете горски къщи. После мокри до кости, прибраха се на топло вкъщи...

 

Стана тъмно, време да се ляга, но в гората между двете къщи “Буху-БУХ и Муху-МУХ” като тътен взе да се разнася!

 

От мерене на близки отношения в студа и двамата приятели ги заболя гърлото...

 

-          “Буху-БУХ” –  изкашля се мечето – Няма да се спи, то се е видяло, май че съм се разболяло... Седна в леглото и се чуди – има ли рецепта хем да е вкусна и гърлото да се оправи, хем и с “Буху-БУХ”  бързо да се справи... Дълго се чуди в леглото, после се сети и скочи:

 

-          “Ахх, да спомних си една рецепта, в нея имаше лайка – знам я от моята майка! А освен лайка слагаше се вътре май и стръкче от градински чай... Още лековита ружа и шепа сладки малини от горските ни градини...

 

Преди слънцето още да е изгряло мечето вече всички билки беше набрало и така къщата на горската мечка осъмна с ново име Herbitussin – билкова аптечка!

 

Вместо хапове и сиропи досадни Мечо БУХ-БУХ обаче близалки направи...

 

-          Муху-МУХ, Муху-МУХ, Муху-МУУУХ! – чуваше се от къщата на телето!

 

Този път Мечо БУХ-БУХ добре се облече, взе билковите близалки и на помощ на телето се привтече... Мина разстояние от две дълги летви и застана пред табелката: ”Горски съседи в много близки отношения – на десет крачки или четири летви!”

 

Подмина я и след още две летви разстояние беше на прага на “Муху-МУУУХ...”

 

Скоро настъпи тишина и “Муху-МУУУХ” спря.

 

Мечо БУХ-БУХ и телето МУХ излязоха навън и табелата бързо поправиха:

Горски съседи в много близки отношения – имаш ли добър приятел тук, ще изчезне всяко “Буху-БУХ”!

 

Така завършва тази първа история за малката мечка, нейната Herbitussin билкова аптечка и затова как близки отношения се мерят не с крачки или пък с летва, а с истинска приятелска подкрепа!

Очаквайте втора забавна история от Мечо БУХ-БУХ – горската мечка с билковата аптечка.